ХристоМилков–човекнаделаидух

Изпратихме Христо Милков в последния му път

Днес, 18 юни 2026 г., в храм „Св. Петка“ във Варна, направихме последно сбогом с Христо Милков. Това вече не е само разказ за неговия живот. Това е и разказ за днешния ден — ден на поклон, признателност и благодарност към човек, който остави дълбока следа след себе си.

Благодарим на всички, които бяха до нас в този тежък ден. Вашето присъствие, думи и подкрепа ни дадоха сила в един от най-трудните моменти в живота ни. Христо Милков беше изпратен с почит, а паметта за него ще остане жива в сърцата на хората, които имаха щастието да го познават.

В памет на един необикновен българин

Има хора, за които биографията не е просто редуване на събития, а следа. Следа, която остава в професията, в спорта, в книгите, в паметта на хората и най-вече в личния пример. Такъв човек беше Христо Милков.

Един от основателите на „Тихина“ — черните барети в България. Един от основателите на охранителна фирма ТИМ. Първият ултрамаратонист в България — на 56 години избягва 100 км за 9 часа и 30 минути. И човек, който започва да пише късно, но оставя книги, които говорят дълбоко за род, памет, древност и България.

„Всичко в света расте, цъфти и се връща към корена си. Връщането към корена означава успокоение в съгласие с природата. Съгласието с природата - това е вечното. Затова разрушаването на тялото не носи никаква опасност.“
Христо Милков

Парашутист и човек на риска

Една от по-малко познатите, но изключително впечатляващи страни от живота на Христо Милков е парашутната му подготовка. Той има над 700 парашутни скока — цифра, която сама по себе си говори за дисциплина, смелост и увереност в ситуации, в които границата между контрол и риск е много тънка.

Два от тези скока са били критични и се е наложило да използва резервния парашут, за да се спаси. Това е част от онези моменти, които не влизат лесно в кратка биография, но казват много за характера му: спокойствие под напрежение, реакция в точния миг и воля за оцеляване.

Отличия, медали и признание

Христо Милков е получавал множество отличия за своята военна служба, както и за участието си в многобои, състезания по ориентиране и бягане. В различни периоди от живота си той доказва не само дисциплина и издръжливост, но и постоянство, което оставя следа и в спорта, и в службата.

През 2005 г. Христо Милков получава Благодарствен адрес от контраадмирал Минко Кавалджиев. Това признание идва неслучайно — то е естествен резултат от дългогодишна служба, професионализъм и принос, който остава видим и уважаван.

През 2026 г. Христо Милков е удостоен отново — този път с медал и сертификат от министъра на отбраната на България Атанас Запрянов. Това е силен знак, че уважението към неговото дело не остава само в миналото, а продължава и днес.

Предмети, които разказват повече от думи

Някои хора оставят след себе си документи. Други — книги. А има и хора, за които дори предметите говорят. При Христо Милков това са вещи, които не са просто спомени, а свидетели на реално преживени ситуации, в които животът е зависел от подготовка, реакция и характер.

На тази подредба се виждат няколко особено важни за него предмета: парашутният нож, който го спасява два пъти при скокове, когато се налага да отваря резервния парашут; шнорхелът, с който изпълнява мечтата си да се гмурка в коралов риф във Флорида; и пикелът (ледокопът), използван при изкачването на Хан Тенгри.

Липсва само щеката, която реално му спасява живота, когато пропада в ледена пукнатина и тя минава под мишницата му, задържайки го над бездната. Това не са просто вещи. Това са следи от моменти, в които границата между смърт и живот е била буквално на една ръка разстояние.

Тихина, службата и силата на избора

За „Тихина“ дълго се говореше тихо. Легендите често изпреварваха истината, а самата истина оставаше скрита зад секретността и липсата на публичен разказ. Христо Милков беше сред хората, които не само служат там, но и в един момент решават да запишат паметта — не за да митологизират, а за да не се изгуби.

По-късно първата му книга — „Тихина“ — всъщност започва от публикувани разкази във вестник „Черно море”. Журналист го насърчава да пише за мисиите, преживяното и света на това специфично поделение. Историите са толкова силни, че постепенно прерастват в книга.

Това също казва много за него: Христо Милков не тръгва към писането като професионален автор. Той тръгва към него като човек, който носи памет, опит и вътрешно усещане, че някои неща трябва да бъдат запазени.

„Нощем с морския кон“

Един от разказите в книгата „Тихина“ е „Нощем с морския кон“. В него Христо Милков описва мисия с един от модерните за времето си подводни движители, при която трябва сам да изпълни поставената задача.

Поделение „Тихина“ остава толкова признателно за неговото дело, че по-късно му подарява самия подводен движител. След като стои години в офиса му, Христо Милков решава да го дари на Военноморския музей във Варна.

Днес този подводен движител може да бъде видян там. В музея има и други интересни експонати, свързани с техниката и средата, в която Христо Милков е служил — включително и машини, от които е скачал. Това е още един начин паметта за неговото дело да остане видима и достъпна.

Под водата още преди „Тихина“

Един от най-впечатляващите епизоди от неговия живот е свързан с подводното дело и пионерските години на гмуркането в България.

Още преди да влезе в „Тихина“, Христо Милков е сред хората, които могат да бъдат привлечени към изследвания на подводни пещери. Точно по това време идва и изборът — път към подводното проучване или път към „Тихина“. Той избира „Тихина“, но връзката му с водата, дълбочината и неизвестното остава завинаги.

Особено силен е споменът му за „Дяволското гърло“. След четиридесет и шест години той най-после успява да посети това място, пред което е искал да застане още от 1970 година. Там коленичи пред паметната плоча на Сияна Люцканова и Евстати Йовчев, запалва свещ и полага свежи цветя. За него това не е просто място. Това е пресечна точка между водата, риска, призванието и уважението към хората, които са отишли там преди всички.

„Нисък поклон пред светлата памет на пионерите в българското пещерно, подводно проучване, СИЯНА ЛЮЦКАНОВА и ЕВСТАТИ ЙОВЧЕВ!“
Христо Милков

В неговите собствени думи „Дяволското гърло“ не е просто природен обект, а място, в което легенда, подземна вода, риск, памет и човешка смелост се срещат в една почти митична картина. Именно там се усеща колко естествено при него се преплитат дисциплината на водолаза, уважението към предходниците и вътрешният диалог с историята.

Писателят, който започна късно

Христо Милков не започва като писател. Той започва като човек на действие. Именно затова писането му носи особена тежест — в него няма поза, а преживяно време.

По-късно родолюбието в книгите му придобива още по-дълбока посока. Един от важните поврати идва по време на изкачване към Хан Тенгри. Там местен овчар, който не умеел да чете и пише, му казва нещо, което го разтърсва: че това е място, „откъдето идват българите“. За Христо Милков това е шок — как е възможно някой далеч от България да пази памет, която у нас почти не се разказва?

Следват години на търсене, четене, събиране на източници и вътрешна работа. Така идват историческите романи, в които древните българи не са просто фон, а жива тема, към която трябва да се върнем с внимание, достойнство и въображение.

Книги, чрез които остави следа

Книгите на Христо Милков не са еднакви по жанр, но всички носят една обща нишка — търсене на корена, дълг към паметта и отказ да се живее повърхностно.

• Исторически роман

  Синовете на планината

  Роман, който връща читателя към древната история и поставя българите в по-широк цивилизационен контекст. Отличен с внимание към корените, рода Дуло и борбата за утвърждаване.

  Виж книгата
• Исторически роман

  Заветът на кана

  Втора книга от замислената поредица, в която оживяват предците ни няколко века преди новата ера. Книга за род, традиция, философия и кауза.

  Виж книгата
• Исторически роман

  Между светлината и мрака

  Книга, стъпила върху исторически факти и липсващи парчета от големия пъзел за древните българи. Пише се срещу забравата и срещу удобното незнание.

  Виж книгата
• Исторически роман

  Изход

  Роман, свързан с образа на Авитохол и с големите теми за царството, съдбата, отговорността и вечността.

  Виж книгата
• Родова памет

  Легенда за яснооките

  Книга за рода, паметта и вътрешната връзка с предците — тема, която минава през цялото творчество на Христо Милков.

  Виж книгата
• Военна книга

  Тихина

  Книга, написана от човек с дълъг стаж и авторитет в специалното поделение на ВМС. Опит да се запази истината за свят, около който твърде дълго е имало само догадки.

  Виж книгата
• Военна книга

  Казармата

  Продължение на темата за воинския труд, пределите на човешкото усилие и въпроса кое е по-трудно за преодоляване — болката, преумората или психическото напрежение.

  Виж книгата
• Белетристика

  През времето

  Сборник с разкази, в който темата за корените отново свързва отделните книги в едно по-голямо духовно и родово търсене.

  Виж книгата
• Пътепис

  По пътищата към дома

  Пътепис, в който планината, пътят и въпросът откъде идваме се преплитат в лична, философска и силно родолюбива история.

  Виж книгата

Видео архив

Освен в книгите и спомените, следата на Христо Милков остава и във видео архиви — интервюта, документални кадри, спортни моменти, разкази за „Тихина“, за Хан Тенгри и за пътя, който той извървява през различни роли, без да губи вътрешния си компас.

• Интервю с Христо Милков за новия му роман „Синовете на планината“

• Мисиите на един от създателите на морския специализиран разузнавателен отряд „Тихина“

• Покоряването на Хан Тенгри от Христо Милков – втора част

• 5-ти Маратон „Легенда за Яснооките“ – 23 км, 2018

• 13-то състезание по парашутен многобой, 1993 г. – отборът на Христо Милков е медалист

• 100 км от един живот – Христо Милков 1997 / Покоряване на Хан Тенгри 1998 – първа част

• Официално представяне на книгата „Синовете на планината“ от автора Христо Милков

Дело, дух и пример

Да се говори за Христо Милков само като за морски командос би било малко. Да се говори за него само като за писател — също. Да се говори за него само като за спортист — пак недостатъчно.

В неговия живот имаше една по-дълбока цялост: дисциплина без показност, родолюбие без евтин патос, действие без шум и писане, което идва не за да впечатлява, а за да остави смисъл.

Някои хора оставят биография. Други оставят посока. Христо Милков остави и двете.

Today We Said the Final Goodbye to Hristo Milkov

Today, on 18 June 2026, at St. Petka Church in Varna, we said the final goodbye to Hristo Milkov. This is no longer only a story about the life of Hristo Milkov. It is also a story about today — a day of tribute, gratitude, and remembrance for a person who left a deep mark behind.

We thank everyone who stood with the family in this difficult day. The presence, words, and support gave strength in one of the hardest moments of life. Hristo Milkov was sent on the final journey with honor, and the memory of Hristo Milkov will remain alive in the hearts of the people who had the privilege to know Hristo Milkov.

In Memory of an Extraordinary Bulgarian

This text is in memory of Hristo Hristov, also known as Hristo Milkov — a person whose life cannot be contained within a single role.

A naval commando, or in Hristo Milkov’s own preferred words, a “universal soldier,” not a “seal.” Hristo Milkov often wondered why Americans used the word “seal,” given that seals are helpless outside water, while universal soldiers are people prepared for missions in the air, in the water, and on land.

Hristo Milkov was truly an underwater pioneer — one of the first divers in Bulgaria, with more than 4,000 documented hours under water and just as many more undocumented ones.

Skydiver — more than 700 skydives. Ultramarathon runner. Author. Patriot.

A person who remained faithful to action, to spirit, and to the root.

“Everything in the world grows, blossoms, and returns to its root. Returning to the root means calmness in harmony with nature. Harmony with nature is the eternal. Therefore, the destruction of the body carries no danger.”
Hristo Milkov

A Skydiver and a Person of Risk

One of the lesser-known, yet deeply impressive sides of Hristo Milkov’s life was the skydiving path. Hristo Milkov completed more than 700 jumps — a number that speaks on its own about discipline, courage, and confidence in situations where the line between control and risk is extremely thin.

Two of those jumps became critical and required the use of the reserve parachute in order to survive. These are exactly the kinds of moments that do not fit easily into a short biography, yet they reveal much about character: calmness under pressure, reaction at the right second, and the will to survive.

Medals, Honors, and Recognition

Hristo Milkov received many medals and distinctions for military service, as well as for participation in multi-discipline competitions, orienteering, and running events. Across different stages of life, Hristo Milkov repeatedly demonstrated not only discipline and endurance, but also a consistency that left a visible mark both in service and in sport.

In 2005, Hristo Milkov received a Letter of Appreciation from Rear Admiral Minko Kavaldzhiev. That recognition did not come by chance — it was the natural result of long-standing service, professionalism, and contribution that remained respected and remembered.

In 2026, Hristo Milkov was honored once again — this time with a medal and certificate from the Bulgarian Minister of Defence, Atanas Zapryanov. This is a powerful sign that respect for Hristo Milkov’s work does not stay only in the past, but continues into the present.

Objects That Tell More Than Words

Some people leave documents behind. Others leave books. And there are also people for whom even the objects speak. In Hristo Milkov’s case, these are not simple souvenirs, but witnesses to real situations in which life depended on preparation, reaction, and character.

This arrangement includes several especially meaningful items: the parachute knife, which helped save Hristo Milkov twice during jumps that required deployment of the reserve parachute; the snorkel, with which Hristo Milkov fulfilled a dream of diving in a coral reef in Florida; and the ice axe, used during the ascent of Khan Tengri.

Missing is only the pole that literally saved Hristo Milkov’s life when Hristo Milkov fell into a glacier crevasse and the pole passed below the armpit, holding the body above the abyss. These are not merely objects. They are traces of moments in which the distance between life and death was measured in seconds and in will.

Tihina, Service, and the Strength of Choice

For a long time, people spoke quietly about “Tihina.” Legends often moved ahead of the truth, while the truth itself remained hidden behind secrecy and the lack of a public narrative. Hristo Milkov belonged to those who did not merely serve there, but who at one point chose to record memory — not in order to mythologize it, but so that it would not be lost.

Later, the first book — “Tihina” — in fact began with stories published in the newspaper “Cherno More”. A journalist encouraged Hristo Milkov to write about missions, lived experience, and the world of that very specific naval unit. The stories were so compelling that they gradually grew into a book.

That also says a great deal about Hristo Milkov: Hristo Milkov did not move toward writing as a professional author. Hristo Milkov moved toward writing as a person who carried memory, experience, and an inner conviction that some things must be preserved.

“At Night with the Sea Horse”

One of the stories in the book “Tihina” is “At Night with the Sea Horse.” In it, Hristo Milkov describes a mission using one of the advanced underwater propulsion devices of its time, in which Hristo Milkov had to carry out the task alone.

The unit “Tihina” remained so grateful for Hristo Milkov’s work that later it gave the underwater propulsion device itself as a gift. After standing for years in the office, Hristo Milkov decided to donate the device to the Naval Museum in Varna.

Today that underwater vehicle can be seen there. The museum also contains other fascinating exhibits linked to the equipment and environment in which Hristo Milkov served — including aircraft and machines from which Hristo Milkov jumped. It is yet another way in which the memory of the work remains visible and accessible.

Underwater Even Before “Tihina”

One of the most remarkable episodes in Hristo Milkov’s life is connected with underwater work and the pioneering early years of diving in Bulgaria.

Even before entering “Tihina,” Hristo Milkov was among those who could have been drawn into the exploration of underwater caves. It was precisely at that time that a choice appeared — the path toward underwater exploration or the path toward “Tihina.” Hristo Milkov chose “Tihina,” but the bond with water, depth, and the unknown remained forever.

The memory of Devil’s Throat is especially strong. After forty-six years, Hristo Milkov finally managed to visit the place that Hristo Milkov had wanted to stand before since 1970. There, Hristo Milkov knelt before the memorial plaque of Siyana Lyutskanova and Evstati Yovchev, lit a candle, and laid fresh flowers. For Hristo Milkov, this was not merely a place. It was an intersection of water, risk, calling, and respect for the people who had gone there before everyone else.

“A deep bow before the bright memory of the pioneers in Bulgarian cave and underwater exploration, SIYANA LYUTSKANOVA and EVSTATI YOVCHEV!”
Hristo Milkov

In Hristo Milkov’s own words, “Devil’s Throat” is not simply a natural site, but a place in which legend, underground water, risk, memory, and human courage meet in an almost mythical image. It is there that one senses how naturally the diver’s discipline, the respect for predecessors, and the inward dialogue with history come together in Hristo Milkov.

The Writer Who Started Late

Hristo Milkov did not begin as a writer. Hristo Milkov began as a person of action. That is precisely why the writing carries a special weight — there is no pose in it, only lived time.

Later, the patriotism in the books acquired an even deeper direction. One of the important turning points came during the ascent toward Khan Tengri. There, a local shepherd who could neither read nor write said something that deeply shook Hristo Milkov: that this was the place “from where the Bulgarians come.” For Hristo Milkov, that was a shock — how was it possible that someone far from Bulgaria preserved a memory that is barely told at home?

Years of searching, reading, collecting sources, and inner work followed. That is how the historical novels came into being — novels in which the ancient Bulgarians are not merely a backdrop, but a living subject to which we must return with attention, dignity, and imagination.

Books Through Which Hristo Milkov Left a Trace

Hristo Milkov’s books are not identical in genre, yet all of them carry one shared thread — the search for the root, a duty toward memory, and a refusal to live superficially.

• Historical Novel

  Sons of the Mountain

  A novel that takes the reader back into ancient history and places the Bulgarians within a broader civilizational context, with strong attention to roots, the Dulo lineage, and the struggle for survival and recognition.

  View Book
• Historical Novel

  The Khan’s Testament

  The second book in the conceived series, where the ancestors come alive several centuries before the new era. A book about lineage, tradition, philosophy, and a cause worthy of service.

  View Book
• Historical Novel

  Between Light and Darkness

  A book grounded in historical facts and in the missing pieces of the larger puzzle about the ancient Bulgarians. It is written against forgetting and against the comfort of convenient ignorance.

  View Book
• Historical Novel

  Exit

  A novel connected with the figure of Avitohol and with the larger themes of kingship, destiny, responsibility, and eternity.

  View Book
• Lineage and Memory

  Legend of the Light-Eyed

  A book about family line, memory, and the inward bond with the ancestors — a theme that runs through the entirety of Hristo Milkov’s work.

  View Book
• Military Book

  Tihina

  A book written by a person with long service and authority in the special naval unit. It is an attempt to preserve the truth about a world that for too long was surrounded only by assumptions and legend.

  View Book
• Military Book

  The Barracks

  A continuation of the theme of military labor, the limits of human endurance, and the question of what is harder to overcome — pain, exhaustion, or the psychological strain of the unknown.

  View Book
• Literary Prose

  Through Time

  A collection of stories in which the theme of roots once again connects the separate books into one larger spiritual and ancestral search.

  View Book
• Travel Writing

  On the Roads Home

  A travel book in which the mountain, the road, and the question of where we come from are woven together into a personal, philosophical, and deeply patriotic story.

  View Book

Selected Video Archive

Beyond books and memory, Hristo Milkov’s trace also remains in recorded materials — interviews, documentary footage, sports moments, accounts of “Tihina,” of Khan Tengri, and of the path Hristo Milkov walked through many roles without ever losing the inner compass.

• Интервю с Христо Милков за новия му роман „Синовете на планината“

• Мисиите на един от създателите на морския специализиран разузнавателен отряд „Тихина“

• Покоряването на Хан Тенгри от Христо Милков – втора част

• 5-ти Маратон „Легенда за Яснооките“ – 23 км, 2018

• 13-то състезание по парашутен многобой, 1993 г. – отборът на Христо Милков е медалист

• 100 км от един живот – Христо Милков 1997 / Покоряване на Хан Тенгри 1998 – първа част

• Официално представяне на книгата „Синовете на планината“ от автора Христо Милков

Deed, Spirit, and Example

To speak of Hristo Milkov only as a naval commando would be too little. To speak of Hristo Milkov only as a writer would also be too little. To speak of Hristo Milkov only as an athlete would still be insufficient.

There was a deeper wholeness in Hristo Milkov’s life: discipline without display, patriotism without cheap pathos, action without noise, and writing that came not in order to impress, but in order to leave meaning behind.

Some people leave behind a biography. Others leave behind direction. Hristo Milkov left both.